КАК РАСУЛЮЛЛАХ (САЛЛЯЛЛАХУ АЛЕЙХИ ВЕ СЕЛЛЕМ) ПОЛУЧАВАШЕ ОТКРОВЕНИЕ…

В много случаи получаваше откровението от Джебраил (алейхисселям). Носейки откровение, Джебраил (алейхисселям) понякога се преобразяваше като Дихйе-и Келби от Есхаба, а понякога поставяше откровението директно в сърцето на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем), като в този случай меляикето не се виждаше. Понякога откровението идваше в съня му, а друг път меляикето идваше със страшен тътен. Това бе най-тежкият начин от всички изброени. При такива състояния, даже и в най-студените дни, от челото на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) се стичаше пот, а ако той бе върху камила, животното лягаше на земята заради непосилната тежест. Дори мюсюлманите, намиращи се до него, усещаха тежестта на откровението. Понякога Джебраил (алейхисселям) се явяваше и в истинския си вид.

   В нощта на Възнесението (Мирадж) Аллаху теаля даде откровение на Мухаммед (алейхисселям) без посредници.

   Мисията на Мухаммед Мустафа (салляллаху алейхи ве селлем) започна с първото откровение и продължи двадесет и три години. Тринадесет години от този период минаха в Мекка, а десет - в Медина.

   Низпославането на знаменията на Коран-и керим продължи 22 години, 2 месеца и 22 дни.

   Мухаммед (алейхисселям) бе умми (неграмотен), никога не бе чел книга, не бе писал и не бе ходил на обучение. Роди се в Мекка и израсна сред определени хора. Въпреки това, предаваше знанията и случките, споменати в Евангелието (Инджил), Тората (Теврат) и книгите, написани в древен Рим и древна Гърция. През шестата година по Хиджра изпрати писма до владетелите на Византия, Персия и Абисиния, както и до другите арабски султани, за да ги призове към Исляма. При него дойдоха над шестдесет посланици от различни страни. Това се съобщава в Корана по следния начин, меал: “Преди да дойде Коран-и Керим ти нито книга можеше да четеш, нито да пишеш с десницата си. Иначе празнодумците щяха да се осъмнят.” (сура Анкебут: 48)

   Пак в Коран-и Керим се казва, меал: “И не говори той (Мухаммед (алейхисселям) от себе си. Това е само откровение, което се разкрива.” (сура Неджм: 3,4).