ЕЗИЧНИЦИТЕ ИДВАХА ДА СЛУШАТ КОРАН-И КЕРИМ

Видните езичници чрез всякакви хитрости и мъчения възпираха встъпването на хората в исляма. Забраняваха на жителите на Мекка да слушат знаменията, които четеше Мухаммед (алейхисселям), но самите те, през нощта тайно се доближаваха до къщата на Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) и криейки се в един ъгъл, слушаха четения от него Коран-и керим. На разсъмване, без да имат представа един от друг, се срещаха, порицаваха един другиго и се заклеваха това да не се повтаря. На следващата нощ се случваше същото и срещайки се случайно на сутринта, оставаха поразени. Кълняха се повече да не го правят, но не можеха да се откажат. Самолюбието, гордостта, страхът да не ги порицаят другите езичници и много други празни мисли ги възпираха от приемането на вярата. На всичкото отгоре, крещейки по улиците: „Мухаммед е магьосник.“, възпрепятстваха и другите.

РАЗБОЛЯВАНЕ НА СЪРЦЕТО

  В книгата “Решехат” Са`адуддин-и Кашгари, цитирайки хадже Мухаммед Париса (куддисе  сиррухума) казва: “Най-вредната преграда, която отдалечава човека от Аллаху теаля е почерняването, разболяването на сърцето, т.е. в него да се установи любов към земното (дюнята). Тази любов се появява от дружене с лоши приятели и гледане на безполезни неща. Трябва да се положи голямо усилие и старание за нейното изкореняване. Четенето на безполезни книги, (романи, вестници, списания, разкази), говоренето на ненужни неща (празни приказки) увеличават тази любов. Гледането на жени и снимки на жени, (илюстровани списания, филми, телевизия) и слушането на песни, музика, (женски гласове) затвърждават тази любов в сърцата. Всички те отдалечават човека от Аллаху теаля. А разболяването на сърцето означава да се забрави за Аллаху теаля.”