ОБУЧЕНИЕТО НА ЕСХАБА

Чрез неповторимите си беседи в месджида, Султанът на вселената обучаваше своите сподвижници. Още от първите беседи те чувстваха голяма промяна в сърцата си. Той (салляллаху алейхи ве селлем) изливаше сиянията и благодатта, дарени му от Аллаху теаля в техните сърца и те се изпълваха с неописуема любов един към друг. Пред Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) се държаха изключително възпитано и бяха крайно внимателни, сякаш птица бе кацнала на главите им и като помръднат, ще изхвръкне. Така те станаха най-достойните и най-възвишените сред всички живи същества след пейгамберите и големите меляикета.

   Всевишният Аллах в Коран-и керим казва, меал: „Вие станахте най- добрата общност сред всички. Вие сте сътворени за доброто на хората. Повелявате доброто и възбранявате лошото.“ (сура Ал-и Имра н:110)

   „Аллаху теаля е доволен от онези, станали мюсюлмани преди, от първите от мухаджирите и енсарите, и от онези, които ги следват. Те също са доволни от Аллаху теаля. Той приготви за тях Дженнети, сред които реки текат. Те ще останат в Дженнетите вечно!“ (сура Тевбе:100)

   „Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) е Пратеника на Аллаху теаля и онези, които са заедно с него (т.е. Есхаб-и кирам), са силни към неверниците, но милостиви един към друг. Виждаш ги много пъти в руку и суджуд. Искат от Аллаху теаля да даде на хората всяко добро и превъзходство в земния и отвъдния живот. Пожелават Ридва н, т.е. доволството на Аллаху теаля. По лицата им проличава, че правят много суджуд. Техните състояния и достойнства бяха посочени в Теврат и Инджил. Както се съобщава в Инджил (Евангелието), те приличат на посев. Както той подава тънък филиз, после става по-дебел и расте, така и те, въпреки че бяха малобройни и слаби, се разпространиха наоколо за кратко време. Изпълниха всичко наоколо със сиянието на вярата. Както всички виждат състоянието на филиза и си казват: “Как за кратко време израстна!” – чудят се, така и тяхното състояние и слава се разпространи из света, и свидетелите се зачудиха и неверниците се ядосаха.“ (48:29)

   И Пeйгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) в своите хадиси разкрива величието и възвишеността на своите сподвижници, казвайки: „Не злословете по адрес на нито един от моите сподвижници! Не казвайте неподходящи думи за тяхната слава! Кълна се в Аллах Всевишния, в Чиято Длан е моят нефс! Ако един от вас даде злато като милостиня (садака) колкото планината Ухуд, няма да спечели севаба на един муд (мерна единица) ечемик, дадена от тях!” и „Моите сподвижници са като звездите на небето. Ако последвате, който и да е от тях, ще се спасите.“