ЕСХАБ-И СУФФЕ (1)

Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) заповяда да построят навес от палмови клонки в северната част на Месджид-и Неби. Пак по негова заповед тук започнаха да живеят преселилите се от Мекка ергени, които не притежаваха никакво имущество. Броят им варираше от 10 до 400 души. Те не се отделяха от Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) и не пропускаха неговите беседи. Тук те получаваха знания, денонощно четяха Свещения Коран и наизустяваха благословените хадиси. Повечето от дните им минаваха в говеене и постоянно служене на Аллаху теаля. Получавайки отлична подготовка, те бяха изпращани да научат на исляма и Кора н-и керим новоприелите исляма племена. Тези, притежаващи толкова много добродетели, благословени сподвижници представляваха една голяма армия на познанието. Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) много ги обичаше, беседваше с тях и се хранеше заедно с тях. Тези мюсюлмани ги бяха нарекли Есхаб-и суффе.

   Веднъж любимият ни Пейгамбер (алейхиссаляту весселям)  погледна към тях и си помисли за тяхната бедност и как тя не ги възпираше от правене на ибадети със спокойно и сияйно сърце. Тогава Пратеникът (алейхисселям), проявявайки милост към тях, рече: “О, Есхаб-и суффе! Имам добри новини за вас. Ако сред моята умма останат хора, които ще са съгласни на тези тежки условия, в които се намирате вие, то те, наистина, ще са моите приятели.“

   Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) се стараеше, по възможност, първо да обезпечи техните нужди и след това нуждите на своето семейство. Ебу Хурайра (радияллаху анх) разказва: „Кълна се в Аллаху теаля, освен Който няма друг, достоен за поклонение! Понякога от глад си опирах корема на земята, а понякога взимах камък и го притисках към корема си.