ЕСХАБ-И СУФФЕ (2)

   Един ден бях седнал на пътя, по който Расулюллах отиваше в месджида. Бях в същото състояние. В това време при мен се приближи изпратеният като милост и украшение на световете Пратеник на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем). Излъчваше сияние. Когато видя в какво състояние съм, той (салляллаху алейхи ве селлем) се усмихна и каза: „О, Ебу Хурайра!“ Аз казах: “О, Пратенико на Аллаху теаля ! Нека душата ми бъде пожертвана за вас! Какво ще пожелаете?” Каза ми: „Ела с мен!“ Веднага тръгнах след него. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) влезе в дома си. Там имаше една чаша мляко. Каза ми: „Хайде, отиди и покани при мен Ехл-и суффе.“ Вървейки по пътя, за да ги поканя, аз разсъждавах:

   „Една чаша мляко как ще стигне за толкова души? Дали ще има една глътка и за мене?...“ Поканих аз сподвижниците и дойдохме пред дома на Пейгамбера ни (алейхиссаляту весселям). Поискахме разрешение, за да влезем в дома му. След като всички седнахме, Расулюллах ми каза: „О, Ебу Хурайра! Вземи тази чаша с мляко и я подай на тях.“ Аз подавах по ред на приятелите си. Всеки от тях пиеше до насита и ми връщаше обратно чаша- та. Всеки път, когото поемах чашата, виждах, че тя е пълна. По този начин поднесох на всички мои приятели. Всички пиха до насита. След това Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), взимайки чашата, ми се усмихна и каза: „О, Ебу Хурайра! Само аз и ти не сме пили от млякото. Хайде сега, и ти седни и пий!“ Седнах и пих. След това ми каза отново да пия. Това се повтори няколко пъти. Накрая рекох: „О, Пратенико на Аллаху теаля! Нека баща ми и майка ми бъдат жертвани за вас! Повече не мога да пия. Кълна се в Аллаху теаля, Който е изпратил вас с истинската религия, аз наистина се наситих.“ Тогава Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) ми каза: “Тогава подай ми чашата!” Аз му я подадох. Той (салляллаху алейхи ве селлем) отправи хамд към Всевишния Аллах, изрече „Бисмиллях“ и изпи млякото.“