ЕСХАБ-И СУФФЕ (3)

Мюсюлманите от Медина изпитваха невиждана любов към Есхаб-и суффе, които не пропускаха нито една беседа на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Една вечер при него дойде един изнемощял от глад сподвижник от Есхаб-и суффе. Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) попита семейството си дали има нещо за ядене. Отговориха му, че в момента нямат нищо друго, освен вода. Тогава той се обърна към своите сподвижници и ги попита: „Кой ще нагости този гладен човек?“ Един сподвижник от енсарите веднага каза: „О, Пратенико на Аллах! Нека баща ми и майка ми бъдат жертвани за вас! Аз ще го посрещна като гост.“ и след това го заведе в дома си. Като научи от жена си, че нямат нищо за ядене, освен храната на децата им, той ѝ каза да сложи децата да спят и след това да донесе тяхното ядене. Тя изпълни неговото искане и той занесе яденето, което бе достатъчно само за един човек. След като почнаха да ядат, стопа- нинът стана и преструвайки се, че оправя лампата, я изгаси. Седна отново при госта си в тъмното и се престори, че яде. Нахрани госта си и вдигна софрата. В тази нощ цялото му семейство – той, жена му и децата му си легнаха гладни. На сутринта Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) му каза: „Аллаху теаля остана доволен от вашата постъпка.“ и бе низпослан следния айет, меал: „Те (енсарите) ги предпочитат (мухаджирите – преселниците) пред себе си дори ако те самите са бедни и в нужда.” (сура Хашр:9)