ДОСТОЙНСТВАТА НА САЛЕВАТИТЕ И НАГРАДИТЕ, КОИТО СЕ ДАВАТ ЗА ТЯХ (6)

Пак един от селеф е разказал: „Почина един мой съсед, който беше писар. Една нощ го сънувах. Попитах го: „Как се отнесе с теб Всевишният Аллах?“ „Опрости греховете ми.“ отговори той. „Каква беше причината за това?“ попитах аз. „Всеки път след изписване на името на Пратеника на Аллаху теаля пишех „Салляллаху алейхи ве селлем“ ми отговори той.

   Ебу Сулейман Дара ни разказва следното: „При писане на хадиси, след благословените имена на Пратеника на Аллаху теаля пишех само „салляллаху алейх“, без думичката „ве селлем“. В съня си видях Расулюллах. Каза ми: „О, Ебу Сулейман! Когато пишеш името ми в хадисите, заедно със салята напиши и „ве селлем“. Той се състои от четири букви. За всяка една от тях има десет награди. Когато не го пишеш, губиш четиридесет награди.“ На друг писар, който постъпвал по същия начин, т.е. не изписвал целия израз “(салляллаху алейхи ве селлем)“, Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) в съня му казал: „Какво ти става, че не изписваш целия израз на салевата?“

   Хазрети Ебу Бекр Сиддик (радияллаху анх) казва: „Който го е страх от забравяне, да произнесе много салеват за Расулюллах.“

   Един от праведниците – Мухаммед бин Саид бин Мутарриф разказва: „Всяка вечер, преди да си легна, четях определен брой салевати. Една нощ сънувах, че идва Пратеникът на Аллаху теаля. Влезе в стаята ми и тя се изпълни със светлина. След това се приближи към мен и ми каза: „Дай да целуна тази уста, която чете много салеват за мен.“ Аз от срам му подадох бузата си и той я целуна. Събудих се от уплаха. Стаята ми беше пълна с аромат на благовоние. Осем дни този приятен аромат не изчезна от бузата ми.“

   Когато починал един от големите праведни предшественици – Халлад бин Кесир, под главата му намерили една хартия, на която пишело: „Това е оправдателното спасение на Халлад бин Кесир от Джехеннема.“ Попитали близките му: „Какво правеше Халлад бин Кесир?“ Те отговорили: „Всеки петък произнасяше салеват.“