СМЪРТТА НА НЕВЕРНИКА

Душата на фаджира, т.е. на неверника, бива отнета по много болезнен начин и лицето му става като на динята Ебу Джехл. Меляикетета се обръщат към него с думите: “О, душа мръсна! Излез от тялото мръсно!” Неверникът започва да реве като магаре. Когато душата излиза, Азраил (алейхисселям) я подава на зебаниите (изтезаващите меляикета), чиито лица са изключително грозни, облечени в черни дрехи, миришещи лошо и държащи парче вълнен плат, подобен на стар килим. Те увиват душата в него. По това време душата придобива човешка форма, голяма колкото скакалец. Причината е, че тялото на неверника ще е по-голямо от тялото на вярващия в отвъдния живот. В хадис шериф се посочва: “Един кътник на неверник в Ада ще е голям, колкото планината Ухуд.”

   Джебраил (алейхисселям) взема тази душа и заедно достигат до първото небе. Оттам питат:

 - Кой си ти?

 - Джебраил!

 - Кой е до теб!

 - Синът на еди-кого си.

Тогава Джебраил (алейхисселям) го споменава с грозните и лоши имена, с които неверникът не е обичал да се обръщат към него в земния живот. Портата на небето не се отваря за него и му се казва: “Този човек няма да влезе в Дженнета, докато камила не премине през иглено ухо.”

   Чувайки тези слова, Джебраил (алейхисселям) пуска нечестивата душа от ръката си и вятърът я отвежда на далечни места. Ето, това е меалът на 31-о знамение на сура Хадж: “А който съдружава с Аллаху Теаля, е като паднал от небето и птиците го грабват или вятърът го отвява на далечно място и там се погубва.” Когато този човек падне на земята, един зебани го взема и го отвежда до Сидж’джин. Това е голяма скала под земята или на дъното на Джехеннема, където се отнасят душите на неверниците и грешниците.