МОКРАТА КЕСИЯ

Имало една жена, която имала прекрасен навик – винаги казвала „Бисмиллях“ (в името на Аллах), когато започвала някаква работа, когато купувала или прибирала нещо.

Съпругът ѝ обаче не бил много религиозен и често се подигравал на този неин навик. Един ден решил да ѝ направи номер, за да ѝ покаже – според него – че „Бисмиллях“ не носи никаква полза.

С тази мисъл ѝ подарил кесия със злато и казал: – Жено, скрий я добре, за да не се изгуби.

Жената, както винаги, казала „Бисмиллях“ и внимателно прибрала кесията в един сандък. Съпругът ѝ я проследил тайно и видял къде я скрива.

След няколко часа той извадил кесията от сандъка, завързал я с въже и я пуснал в кладенеца, като си казал: – Сега ще видим какво ще направи твоето Бисмиллях!

Вечерта се прибрал и казал на жена си: – Жено, спешно ми трябват парите. Донеси ми кесията, за да върна един дълг.

Тя отишла до сандъка, а съпругът ѝ я следвал, очаквайки с насмешка изненадата. Жената, нищо неподозираща, казала „Бисмиллях“, отворила сандъка... и кесията била там! Само че... мокра – от нея капела вода.

– Странно… защо е мокра? – учудила се тя.

Мъжът ѝ онемял. Треперел. Бил напълно смаян.

Виждайки вярата и искреността на съпругата си, и това как Аллаху теаля я защитил, той се разкаял, разказал ѝ всичко и казал:

– Жено... сега разбрах какво значи „Бисмиллях“. Твоето Бисмиллях върна кесията от дъното на кладенеца.