ВЯРАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРАВИЛНА (1)

1. Вярата трябва да бъде силна и постоянна. Не бива дори за миг да се допуска мисъл за напускане на вярата.

2. Иманът трябва да бъде между страх и надежда. Вярващият трябва да се страхува от наказанието на Аллаху теаля, но същевременно никога не трябва да губи надежда в Неговата безкрайна милост. Трябва да се предпазва от греховни постъпки и да се страхува, че поради грехове може да остане без вяра. Дори ако човек е извършил много грехове, никога не бива да губи надежда в прошката на Аллаху теаля. Нужно е да направи искрено тевбе (разкаяние), защото този, който се разкайва, е като онзи, който не е грешил.

3. Вярата трябва да се приеме преди настъпването на смъртта. Когато душата достигне до гърлото (т.е. в последния миг на живота), тогава вече започват да се разкриват нещата от отвъдния свят. И дори невярващите ще искат да повярват. Но тогава вече е късно, защото иман означава да се повярва в неведомото, преди да се види. Въпреки това, в този момент покаянието (тевбето) на вярващия се приема.

4. Вярата трябва да се приеме преди изгрева на слънцето от запад. Един от големите признаци за настъпването на края на света (Къямет) е, че слънцето ще изгрее от запад. Когато това се случи, всички хора ще повярват, но тогава вече вярата няма да бъде приета. И вратата на покаянието ще бъде затворена.

5. Трябва да се вярва, че само Аллаху теаля знае скритото, тайните неща (гайб). Никой освен Аллаху теаля не знае неведомото – нито меляикетата, нито джиновете, нито шейтаните, нито дори Пейгамберите (пророците). Но Аллаху теаля може по Своя воля да даде знание за гайба на пророците и на някои от избраните Свои раби.