ВЯРАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРАВИЛНА (2)

6. Не бива без крайна необходимост да се отрича нито едно предписание и правило на вярата. Никой не трябва съзнателно и без принуда да отхвърля нещо, свързано с религията, имана или поклонението (ибадет). Да се подценява някоя от заповедите или забраните на Исляма, да се подиграват Коран-и керим, меляикетата, някой пророк или техните послания – всичко това се счита за куфр (неверие). Но ако някой бъде принуден под заплаха за живота да каже, че не вярва в Аллах, в меляикетата или че гусулът и намазът не са задължителни, той не се счита за неверник.

7. Не трябва да има съмнение по въпроси, ясно разяснени в религията. Например, не бива да се колебае човек дали намазът е фарз (задължителен) или дали пиенето на алкохол, хазартът, лихвата и подкупите са харам (забранени). Ако някой нарече нещо, което е явно забранено (харам), позволено (халял), или обратното – това е причина да загуби вярата си.

8. Вярата трябва да бъде такава, каквато я е предал Ислямът, т.е. както е повелил Мухаммед (алейхисселям). Не се считат за иман вярванията, които са изградени само върху логика, философия или мнения на лъжеучни  (фалшиви учени). Истинският иман е този, в който се вярва така, както е предал Мухаммед (алейхисселям).

9. Любовта и враждата трябва да бъдат в името на Аллах. Вярващият трябва да обича мюсюлманите, които са близки до Аллах, и да не обича онези, които се борят срещу Исляма – било с думи, действия или писания. Тази неприязън се носи в сърцето.

10. Вярата трябва да бъде в съответствие с убеждението на Ехл-и суннет вел-джемаат. За да бъде човек с правилен иман, той трябва да вярва така, както са вярвали истинските мюсюлмани – последователите на пътя, посочен от нашия Пророк и неговите сподвижници (Есхаб-и кирам).