НОЩТА МИРАДЖ

27-та нощ от месец Реджеб е Нощта Мираж. Думата Мирадж означава „стълба“ или „въздигане“. В тази нощ, когато Пратеникът Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) бил на 52 години, меляикето Джебраил (алейхисселям) го отвел от Месджид-и Харам в Мека до Месджид-и Акса в Йерусалим, а оттам – към небесата.

По време на Мирадж, Ресулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) видял Дженнета (Рая) и Джехеннема (Ада), безброй други неща, преминал през световете на Кюрси, Арш и духовния свят, и по начин, който е непознат, неразбираем и неописуем – без място, без време, без посока и без форма – видял Аллаху теаля. Той достигнал до блаженства, които никое творение не може нито да узнае, нито да разбере. И след това, само за миг, той се завърнал обратно в Йерусалим, а оттам – в Мека.

В Мирадж били заповядани петте задължителни намаза. Преди това задължителни били само сутрешния (сабах) и следобедния (икинди) намаз.  Също така, именно в тази нощ, е започнало призоваването за намаз чрез езан – още преди преселението (хиджра) в Медина.

Случката с Мирадж укрепила вярата на мюсюлманите, но невярващите още повече усилили своята враждебност. Те не повярвали на Пратеника и започнали да го изпитват със зложелателни въпроси като: „Колко врати има в Месджид-ул-Акса? Колко прозореца?“ Тъй като не беше обърнал внимание на тези детайли, в този момент меляикето Джебраил (алейхисселям) му представил цялата картина пред очите (подобно на телевизионен екран), и така Пейгамберът ни отговорил безпогрешно.

В хадис-и шериф се казва: „Който върши добро дело в нощта на Мирадж, ще получи награда, равна на 100 години ибадет.“ (Имам Газали)

В тази свещена нощ, както и в другите благословени нощи, е препоръчително: да се извършват пропуснати (каза) намази, да се чете Коран-и керим и религиозни книги -илмихали, да се извършва тевбе (покаяние) и дуа, да се посещават праведни роднини и учени, да се помага на бедните и да се дава милостиня, да се моли за добруването на всички мюсюлмани, както в земния живот, така и в отвъдното, нощта да се прекара в ибадет, а денят да се прекара в орудж.