РАДОСТТА НА ХАЗРЕТИ БИЛЯЛ

Хазрети Билял ал-Хабеши, който приема исляма чрез Хазрети Ебу Бекир, един ден след преселението, докато е в Месджид-и Неби, изпитва огромна радост, не може да стои на място и започва да играе.

Когато Хазрети Омер вижда това, го пита:

— О, Билял, какво е това състояние? Забрави ли, че това е джамия?

— Но какво лошо има в състоянието ми? Ако искаш, нека отидем и да представим случая на Пратеника на Аллах. Ако съм сгрешил, ще се покая и няма да го правя повече!

Заедно отиват при Пратеника на Аллах, и Хазрети Омер му обяснява ситуацията:

— О, Пратенико на Аллах, Билял нарушава спокойствието в джамията. Той ликува, радва се и играе.

Пратеникът на Аллах се обръща към Хазрети Билял и го пита:

— О, Билял, каква е причината за тази радост?

— О, Расуляллах, Аллаху теаля ми дари напътствие. Аз бях роб. Колко знатни личности от Мека не достигнаха тази благодат! Те останаха лишени от вечната радост. На тях не им бе дадено напътствие. Ако аз не се радвам, кой да се радва? Ако аз не играя, кой да играе?

Тогава Ресулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казва:

— Не го докосвайте! Нека Билял се радва и ликува!