ОСНОВАВАНЕТО НА ОСМАНСКАТА ДЪРЖАВА
Счита се, че основите на Османската империя, която в продължение на векове е била една от най-големите и могъщи държави в света, са положени на 27 януари 1299 г. Бащата на султан Осман – Ертугрул Гази, е бил назначен от Селджуците за граничен бей в районите на Сьогют и Доманич. Когато Ертугрул Гази починал, владените от него територии възлизали на 4800 км². Неговият син, Осман Бей, основал Османската държава върху тези земи. Той починал по време на завладяването на Бурса и бил погребан там.
Бащата на Осман Гази е Ертугрул Бей, а майка му – Хайме Хатун. Роден е през 1258 г. в Сьогют. През 1281 г., когато е на 23 години, оглавява племето. С бързо осъществените завоевания той превръща своето племе в бейлик (феодално владение). Управлява 45 години. Починал по време на завладяването на Бурса и бил погребан в т.нар. Гюмюшлю Кюмбет.
Той имал няколко сина: Орхан, Алааддин, Али, Пазарлу, Чобан, Мелик и Хамид, както и една дъщеря на име Фатма.
Осман Бей бил среден на ръст, с широки гърди, внушителна осанка, смел, щедър и сладкодумен. Носел червен филцов тюрбан в стил Чагатай, известен като Хорасанска корона. Раздавал всичко, което имал, на бедните и през целия си живот не взел нищо от държавната хазна. Прехранвал се с приходите от собствените си овце. Всеки следобед устройвал угощения за гостите и бедните в своя дом.
По време на своето управление той разширил границите на държавата на север до устието на река Сакаря в Мраморно море, а на юг – до околностите на Кютахя. Сред териториите, които влизали в неговите владения, били: Сьогют, Ескишехир, Караджахисар, Харманкая, Биледжик, Ярхисар.
Той винаги запазвал уважение към Селджуците и Илханидите и се стараел да не влиза в конфликти с околните турски бейлици. Основната му цел била свещената война (джихад) срещу неверниците. Неговите наследници следвали същия път и избягвали война с други турски и ислямски държави, освен ако не били принудени.
Държавата, която Осман Бей оставил след себе си, била изградена върху стабилни материални и духовни основи. Благодарение на това, в рамките на няколко десетилетия Османската държава се превърнала в една от най-могъщите в света. Въпреки че първоначално била най-малкият бейлик в Анадола, тя успяла да обедини турските територии и да се превърне в суперсила само за 150 години.