ХАЗРЕТИ ИМАМ ШАФИИ

Хазрети Имам Шафии е основателят на шафитския мезхеб – един от четирите големи суннитски мезхеба. Истинското му име е Мухаммед бин Идрис. Прадядо му Шафи е бил от племето Курайш и е сред сподвижниците на Ресулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), поради което той става известен с прозвището „Шафии“. Дядото на неговия прадядо е Хашим бин Абди Менаф.

Роден е през 767 г. (150 г. по хиджра) в Газа, а през 820 г. (204 г. по хиджра) умира в Египет. Гробът му се намира в гробището Курафа.

Хазрети Имам Шафии още от ранна възраст започва да посещава уроците и беседите на учените. На 7-годишна възраст научава наизуст целия Коран-и керим и става хафъз. На 10 години запаметява известната книга по хадиси „Муватта“ на Имам Малик само за 9 дни.

На 20-годишна възраст отива в Медина при Имам Малик и остава там 9 години, за да трупа знания. След това се връща в Мека, откъдето управителят на Йемен го кани и му възлага длъжността кадия. След 5 години кадийство отива в Багдад, за да задълбочи още повече познанията си. Там той черпи знания и ползва книгите на своя доведен баща – хазрети Имам Мухаммед. Става изключително вещ в науките хадис, фъкх (ислямското право), езикознанието и литературата.

Имам Ахмед е един от неговите ученици. Той е първият, който написва книга по принципите на ислямската юриспруденция (усул-и фъкх). Сред най-ценните му трудове са „Сюнен“ и „Мюснед“ в областта на хадисите, както и „Китаб-ул-Умм“ в областта на фъкха.

ПЕПЕЛ ВМЕСТО ОГЪН

Хазрети Байезид Бистами, един от великите евлии от веригата Силсиле-и алиййе, веднъж минавал покрай двуетажна къща. От горния етаж върху него случайно бил изсипан леген с пепел. Жената в къщата се извинила и казала, че не го е видяла.

Хазрети Бистами спокойно отговорил:

– Слава на Аллаху теаля, че върху тази глава – която заслужаваше да бъде покрита с гореща жар – падна само пепел. Отървах се леко.