Untitled Document

ДА ЗАРАДВАМЕ ХОРАТА

Да правим добро на хората, да премахваме техните трудности и да ги радваме е дело, което носи огромна награда. Когато човек стори добро, той трябва да благодари на Аллаху теаля, защото именно Той е този, който му е дал възможността да върши добри дела и да носи радост на другите.

Способността да правим добро също е дар и предопределение. Особено важно е да се помага на онези, които са изоставени, забравени, болни, но без възможност за лечение, страдащи, но без изход, нуждаещи се, бедстващи или със сломени сърца. Да ги намерим, да облекчим страданията им, да ги зарадваме и да получим тяхната дуа (молитва) е едно от най-ценните дела.

В хадис-и шерифи за радостта се казва:

"Най-любимото дело пред Аллах е да зарадваш вярващ, като му дадеш дреха, нахраниш го или изпълниш друга негова нужда." (Таберани)

"Когато някой зарадва своя брат мюсюлманин, едно меляике започва непрекъснато да се моли за него. А когато той почине и бъде положен в гроба, това меляике идва при него и го пита: ‘Познавам ли те?’ Починалият отговаря: ‘Не’. Тогава меляикето казва: ‘Аз съм радостта, която даде на един мюсюлманин. Дойдох, за да те зарадвам днес. Ще бъда с теб в гроба, ще ти направя шефаат (застъпничество) в Съдния ден и ще ти покажа твоето място в Дженнета’." (Ибн Ебиддуня)

Хазрети Убейдуллах Ахрар казва: "Проучих всички пътища, водещи до доволството на Аллаху теаля, и разбрах, че най-краткият от тях е да носиш радост на хората."

Ислямските учени казват: „Да купиш дреха на един мюсюлманин или да му дадеш обувки – и това е добрина. Но добрините могат да бъдат по-малки или по-големи. Най-полезната добрина е да бъдеш причина някой да се спаси от Джехеннема. Всички тези добрини, в сравнение с една стъпка, направена за да се спаси един от рабите на Аллаху теаля от Огъня, не са нищо повече от капка в океана.“

Хазрети Имам Раббани казва: "В днешно време най-печелившото и полезно дело е да работим за спасението на хората от вечната гибел."

Затова най-голямото добро, което може да се направи на някого, е да му се помогне да придобие правилната вяра – вярата на Ехл-и суннет вел джемаат, да се научи на фарзовете и ваджибите (задължителните и необходими знания за исляма). Един от начините да се направи това е да се подари книга, написана от учените на Ехл-и суннет.