ПОСТЪПВАНЕ В УЧИЛИЩЕ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Ахмет Расим описва в своите мемоари церемонията по започване на училище по следния начин:

„…Понеже щях да започна училище, у дома сякаш се издигнах с едно стъпало нагоре. Отношението на всички към мен се промени.

След няколко дни извадиха празничните ми дрехи от сандъка и ме облякоха. Около кръста ми вързаха скъпоценен шалов пояс, а на главата ми сложиха фес с амулет от злато (бижу против уроки)...

Цялото семейство тръгна на път. Първо отидохме да целуна ръцете на дядо ми и баба ми. Тази нощ останахме там. На следващия ден отидохме на баня и се къпахме чак до вечерта.

Когато сутринта дойде, майка ми отново ми облече чисто нови дрехи. Станах като малък принц. Цялото училище беше там. Имаше хор за иляхии (религиозни песни), прегръщащи ме роднини, целувки, сълзи, молитви – накратко, около сто души.

Качиха ме на кон. Докато се пееха иляхии (религиозни химни) и всички казваха „Амин“, първо минахме през дома ми, а после стигнахме до училището.

В класната стая вече беше поставена моята възглавничка. Отидох, целунах почитаемата ръка на учителя си и коленичих пред него. Първото нещо, което научих, беше буквата „Елиф“...”