ОТ ЖИВОТА

Ти се роди – всички се смяха, само ти плака. Живей така, че когато умреш, всички да плачат, а само ти да се смееш!

Колко хора дойдоха на този свят, колко неща пожелаха, но накрая го напуснаха с празни ръце. А ти си мислиш, че ще останеш вечно, нали? Но и онези, които си отидоха, мислеха същото...

Когато се жениш, избери не просто някого, с когото можеш да живееш, а някого, без когото не можеш! Нека, когато дойде, не просто запълни празнината, а когато си отиде – да бъде незаменим.

Няма нищо по-безсмислено от това човек да скубе косите си след тъга. Да си плешив не премахва болката...

СМЪРТТА НА СУЛТАН АБДУЛХАМИД II

Султан Абдулхамид II получил отлично образование. Той владеел арабски, персийски, османска литература и изучавал ислямските науки. Заради своята набожност и благочестие бил смятан сред народа за "приятел на Аллах" (велийюллах).

На 31 август 1876 г. се възкачил на османския трон и, въпреки усилията на вътрешните и външните врагове, успял да управлява 33 години, до 27 април 1909 г.

Когато бил свален от престола и принуден да напусне Двореца Йълдъз, оставен на произвола на балканските разбойници, изрекъл историческите думи: "Ако успеят да управляват държавата 10 години, нека се радват, че са я ръководили цял век!"

На 10 февруари 1918 г., на 75-годишна възраст, султан Абдулхамид II починал в Двореца Бейлербейи. Погребан е в гробницата на султан Махмуд II на Диванйолу (Истанбул).