НЯКОГА В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Френският писател Убисини д-р А. Брайер представя пред нас Истанбул от 1830-те години:

"В Истанбул, където вратите на къщите едва ли не оставаха отворени, а повечето магазини бяха оставени отключени с доверие в обществения морал, всяка година се случваха най-много 5-6 кражби.

В този величествен имперски град търговците оставяха магазините си отворени по време на молитва и отиваха в джамията, а нощем вратите на къщите се затваряха само с обикновено резе. Дори в рамките на цяла година не се случваха повече от 4 кражби.

А в Галата и Бейоглу, където населението беше изцяло християнско, не минаваше и ден без случаи на кражби и убийства."

Италианският пътешественик Едмондо де Амичис разказва за 1880-те:

"Турците в Истанбул са най-учтивите и най-възпитаните хора в Европа. Караници по улиците са изключителна рядкост."

Френският писател Дю Лоар, който описва 1650-те години, заключава:

"Без съмнение, по отношение на морала, турците с тяхната политика и културен живот са в състояние да служат за пример на целия свят."

Граф дьо Марсили споделя:

"Докато през лятото пътувах от Истанбул към София, станах свидетел на това как селяни, слезли от планините към главния път, раздаваха безплатно айрян на пътниците. Тяхната доброта не беше ограничена само до човешкия род..."