ИБРАХИМ БИН ЕДХЕМ

Хазрети Ибрахим бин Едхем е роден през 714 г. (96 г. по хиджра) в град Балх, област Хорасан. Умира през 779 г. (162 г. по хиджра) в Дамаск. До младините си живее в Хорасан със своето заможно семейство. Като принц, той изоставя трона, богатството и земите си, посвещавайки се изцяло на науката. Впоследствие се превръща в един от великите ислямски учени и евлии.

След напускането на Хорасан пътува през Хиджаз, Иран, Ирак и Анадола. Посещава Кайсери, Антакия, Тарсус, Мараш, Дамаск, Хомс, Бейрут, Басра, Куфа, Мека, Медина, Йерусалим, Александрия, Триполи и много други градове.

През живота си се сприятелява с много хора, сред които хазрети Имам Азам Ебу Ханифе. Винаги изкарва прехраната си със собствени усилия и труд, а разказите за неговия живот и благочестие бързо се разпространяват сред хората. Въпреки славата си, той избягва популярността и славолюбието.

ИЗПИТАНИЕ В ПУСТИНЯТА

Един ден, докато пътувал през пустинята, хазрети Ибрахим бин Едхем потърсил вода, за да направи абдест (ритуално измиване). Натъкнал се на кладенец и спуснал кофата, но когато я извадил, тя била пълна със сребро.

Той веднага изсипал среброто обратно и отново спуснал кофата. Този път била пълна със злато. Отново я изпразнил и спуснал за трети път – този път изпълнена със скъпоценни камъни.

Хазрети Ибрахим бин Едхем изсипал и тях и отправил молитва: „О, Аллах! Даряваш ми съкровища, но моето желание не е това. Моето желание е да Ти служа и да извърша абдест.“

Когато за последен път спуснал кофата, тя се напълнила само с чиста вода. Той направил абдест и извършил намаз.

Източник: „Енциклопедия на ислямските учени“ (том 2, стр. 231)