СМЪРТТА НА ШЕЙХ ШАМИЛ

Кавказкият национален герой Шейх Шамил, който в продължение на 35 години защитаваше своята родина срещу руската армия, е роден през 1797 г. в Дагестан. Той е ученик на великия ислямски учен хазрети Мевляна Халид-и Багдади.

Имам Шамил беше необикновена личност – с ръст над два метра, широкоплещест, със здраво телосложение на борец, с дълбока и непоколебима вяра. Той притежаваше изключителни познания както в религиозните науки, така и във военното дело. Изключително смел и пъргав, той се отличаваше със стратегическо мислене и несравнима храброст.

По време на битката при Гимри в Кавказ, руски щик се заби в гърдите му, като върхът излезе през гърба му. Въпреки това, с огромно самообладание, той извади острието и го захвърли, което го превърна в ранен, но още по-опасен лъв. Бе лекуван в продължение на няколко дни в пещера с билкови лекарства, а след това бе пренесен в своето село, където лечението му продължи без прекъсване. 25 дни по-късно той излезе от комата.

Целият му живот премина в борба срещу руската окупация. В крайна сметка обаче бе измамен и попадна в плен на руснаците, където прекара 10 години. По-късно му бе позволено да отиде на поклонение в Мека (хадж).

Когато пристигна в Истанбул, народът се изсипа по улиците, за да зърне своя герой. След това той замина на хадж. Когато отдалеч съзря Медина, падна на земята и с насълзени очи и пълзейки се доближи до свещеното място. Всички присъстващи го следваха с вълнение. Щом стигна до гроба на Пейгамбера ни Мухаммед, той произнесе: „Ессаляту весселяму алейке я Ресулаллах! Ессаляту весселяму алейке я Хабибаллах! Ессаляту весселяму алейке я Сеййидел еввелине вел ахирин!“ ("Мир и благословение на теб, о, Пратенико на Аллах! Мир и благословение на теб, о, Любимец на Аллах! Мир и благословение на теб, о, Господарю на първите и последните!") Ресулюллах отвърна на поздрава му, а всички, които бяха там, чуха този отговор.

Шейх Шамил се засели в Медина, където на 17 февруари 1871 г. почина.