НЕ СЕ УПОВАВАЙ НА ЗЕМНИТЕ БЛАГА!

Дунята (този свят) е изчезваща сянка. Който ѝ се довери, ще съжалява. Дори и да остане с теб, ти няма да останеш с нея. Преди да напуснеш този свят, изгони любовта към него от сърцето си.

Който не се поддава на насладите на този свят, ще се сдобие с благата на Дженнета (Рая). Ще бъде почитан и в двата свята. Светът (дунята) е разрушен, сладостите му са мираж, благата му са отровни, а удоволствията му носят скръб. Износва телата, увеличава алчността.

Светът бяга от този, който го преследва, и преследва този, който бяга от него. Светът е като мед, а тези, които се потапят в него – като мухи. Благата му са временни, а състоянията му променливи.

Не се доверявай нито на този свят, нито на онези, които са влюбени в него, защото в тях няма вярност. Дай онова, което е преходно, за да получиш онова, което е вечно!

Колко е странно, когато човек, познаващ себе си, се вкопчва в света! Злощастните (шаки) обичат този свят, а щастливите (саид) се стремят към вечния. Бъди в този свят с тялото си, но намери отвъдното със сърцето си! Който се откаже от желанията на душата (нефса) си, става чист и се спасява от беди.

Който изостави онова, което Аллаху теаля не обича, ще получи от Него по-добро. Който разбере същността на този свят, се предпазва от него. Който се предпази от него, познава своята душа (нефс). Който познае душата (нефса) си, намира своя Господар. Който служи на своя Господар, светът му става слуга.

Светът е като сянка – ако я гониш, тя бяга; ако я оставиш, тя те следва. За влюбените в този свят той е място на страдание. За онези, които не се поддават на изкушенията му, той е извор на блага. За извършващите ибадет, той е поле за добри дела, а за мъдрите – място на поука. Спрямо майчината утроба този свят е като Дженнет (Рай). Спрямо Отвъдния свят този свят е като бунище.“

Източник: Хазрети Имам Раббани – „Мектубат“ (Том 2, Писмо 31)