ХРАНИ, КОИТО ПРЕДИЗВИКВАТ ДЪЛГО УСЕЩАНЕ ЗА СИТОСТ
Яйца: Осигуряват дълготрайно усещане за ситост, затова се препоръчва да присъстват на трапезата за сахур през месец Рамазан. Освен това регулират кръвната захар и намаляват желанието за хранене.
Сух боб: Един от най-добрите помощници за контрол на теглото. Бобовите храни подобряват регулацията на кръвната захар и предизвикват чувство за засищане. Може да се консумира под формата на пияз или като основно ястие.
Канела: Дори щипка канела предотвратява резките скокове на инсулина след хранене. Ако се добави една чаена лъжичка канела към мляко или друга напитка на сахур, се говее по-лесно.
Черен кимион: В хадис се споменава, че лекува много болести с изключение на смъртта. Освен многото си ползи, придава чувство за ситост и е желателно да се консумира през Рамазан. Когато се добавя към салати, кисело мляко и други храни, освен ситост, дава и енергия.
Месо без мазнини: Присъствието на месо в храната увеличава чувството за ситост. Освен това аминокиселината "леуцин", която се съдържа в месото и рибата, улеснява изгарянето на калории от мускулите. Поради тази причина се препоръчва ястията да се приготвят с чисто месо или немазна кайма.
Пълнозърнеста пшеница: При редовна консумация намалява процента на телесните мазнини и води до по-здравословни мазнинни нива. Добавя се към салати, хлябове и спомага за понижаване на холестерола.
Зелен чай: Произвежда се от прясно изсушени листа на чаеното растение. Има важна роля в контрола на теглото и намаляването на телесните мазнини. През Рамазан могат да се пият 2-3 чаши зелен чай на ден.
САЛАДИН (СЕЛЯХАДДИН ЕЙЮБИ)
Султан Саляхаддин Ейюби, посветил живота си на борбата срещу християнските кръстоносни армии, е роден през 1137 г. и умира на 4 март 1193 г. в Дамаск. Той печели всички битки срещу кръстоносците и оставя след себе си блестящи победи в историята. По време на управлението на султан Кълъч Арслан, Йерусалим попада в ръцете на кръстоносците, но през 1187 г. Саляхаддин Ейюби успява да го освободи.
Той е изключителна личност, посветила живота си на религията и отечеството, непрекъснато преминавайки от едно бойно поле на друго.