МУХАММЕД БУХАРИ (2)

По времето, когато писмото на Молла Фенари стигнало до султан Йълдъръм Баязид, той се сражавал с унгарците. Сред войниците имало млад мъж, който помагал на ранените, превързвайки техните рани.

Самият Йълдъръм Баязид също бил ранен по ръката и се обърнал към младежа: „И моята ръка е ранена, превържи я.“ Младежът извадил една кърпа от джоба си и казал: „Заповядайте, нека превържа раната ви с тази кърпа.“

На следващата сутрин всички войници, на които младежът бил помогнал, оздравели напълно. Те дори се изправили на крака. Тази изненадваща новина бързо стигнала до султана. Заинтригуван, Йълдъръм Баязид развързал превръзката на ръката си и с изумление видял, че раната му била превързана с точно същата кърпа, която той някога бил изпратил на съпругата си по време на техния никях.

Наредил веднага да доведат младия човек, превързал го, но никой не успял да го открие. Когато войската се завърнала в Бурса, сред посрещачите бил и самият Емир Султан. Йълдъръм Баязид го познал и попитал с учудване: „А какво стана с другата половина от кърпата?“ Емир Султан отговорил: „Татко, другата половина е в джоба ми. Аз съм вашият зет, Мухаммед Шемседдин.“

Султанът слязъл от коня, прегърнал го и двамата се разплакали от вълнение. В знак на признателност за помощта по време на битката, Йълдъръм Баязид пожелал да дари част от военната плячка на Емир Султан. Но той отказал всичко. След много настояване и за да не натъжи султана, казал: „Постройте джамия!“ Така било поставено началото на строежа на прочутата Улу джамия в Бурса.