ЗЕКЯТЪТ ПАЗИ ИМУЩЕСТВОТО ОТ ВРЕДА

Даването на зекят е заповядано 32 пъти в Коран-и керим, заедно с намаза. В сура "Тевбе" (9:34) се казва по смисъл: "Онези, които трупат злато и сребро и не го изразходват по пътя на Аллах, извести ги за болезнено мъчение!"

Онези, които вярват в Съдния ден и в джехеннемските мъки, трябва да дават зекята на своето имущество и ушура (десятък) на земеделските реколти, за да се избавят от тези наказания. В хадис-и шериф се казва: "Давайте зекят, за да предпазите имуществото си от вреда!"

В тълкуването "Тефсир-и Мугни" се разяснява: "В Коран-и керим три неща са свързани с три други: Ако не се подчиняваш на Пратеника на Аллах, не се смята, че си се покорил на Аллах. Ако не благодариш на родителите си, не си благодарил на Аллах. Ако не даваш зекят, намазите ти не се приемат."

Великият учен хазрети Имам Газали, давайки информация за махшер (Страшния съд), казва: "Всеки човек ще носи на шията си богатството, което е трупал без да дава зекят. Който не е давал зекят за камилите си, ще бъде натоварен с тях и ще стене под тежестта им, сякаш носи планина. Който не е давал зекят за добитъка си (говеда, овце), ще бъде наказан по същия начин и ще бъде съкрушен от виковете им, подобно на гръмотевица. Който не е давал ушр (десятък) за реколтата си, ще носи тежки вързопи със същото зърно, което е укрил. Който не е давал зекят за злато, сребро, пари и търговски стоки, ще бъде прегърнат от страшна змия, която ще се увие около врата му, ще бъде товар на неговите плещи като воденичен камък. В това състояние ще викат и ще стенат от мъка: "Какво е това?!" А меляикетата ще отговорят: "Това са богатствата, за които не дадохте зекят!" В сура "Ал-и Имран" (3:180) се казва по смисъл: "Онези, които скъпернически трупаха богатството си, ще бъдат натоварени с него в Съдния ден."

Затова всеки заможен мюсюлманин трябва с радост да дава зекят на онези, които имат право да го получат, според ислямските разпоредби.