ТРЯБВА ДА СЕ МОЛИМ ЗА ТЕЗИ, КОИТО ДАВАТ СВОБОДА НА ВЯРАТА

Един от великите ислямски учени, израснал в Индия – Имам Раббани (рахметуллахи алейх), в 65-ото си писмо до своя любим ученик Хан-и Азам изразява съжаление за състоянието на Исляма и страданията на мюсюлманите. Той казва: „Аллаху теаля да увеличи силата ви! Нека ви подкрепя в борбата срещу враговете на вярата, за да въздигнете Неговата религия! Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем), който винаги е говорил истината, е казал: „Ислямът започна като нещо чуждо и самотно. В последното време ще се върне в същото положение, в което започна. Радостна вест за онези мюсюлмани, които са странници (останат верни на вярата)!“

По време на управлението на предишния владетел (Екбер Шах) мюсюлманите в Индия бяха толкова угнетени, че неверниците открито осмиваха Исляма, поругаваха мюсюлманите и без никакъв срам разпространяваха неверието и неморалността си. На пазарите и улиците хвалеха неверниците и тяхната безбожност. На мюсюлманите беше забранено да следват и разпространяват много от Аллаховите заповеди. Онези, които се молеха и спазваха Исляма, бяха осъждани и презирани…“

В 81-ото си писмо до своя ученик Лала Бег хазрети Имам Раббани отново подчертава необходимостта Ислямът да бъде разпространяван, казвайки:

„Аллаху теаля да ни даде честта да разберем стойността на Исляма и да ни увеличи стремежа да го защитаваме! Вече близо сто години Ислямът е без защита не само в Индия, но и навсякъде. Неверниците не просто разпространяват своето неверие и пороци в мюсюлманските земи, но и се стремят напълно да унищожат Исляма. Правят всичко възможно да заличат и последните следи на мюсюлманите и тяхната вяра. Ситуацията стана толкова тежка, че ако някой мюсюлманин се опита открито да практикува или дори да спомене някоя заповед на Исляма, той бива убит…”