КРАЯТ НА ЕДИН СЪН

След премахването на султаната и халифата, с приетия на 3 март 1924 г. закон всички членове на османската династия – шехзадета (принцовете), султаните, техните деца и съпруги, както и живите по това време падишахи, принцеси и зетьове – общо 155 души бяха лишени от гражданство и изгонени от страната (Турция) в срок от три дни.

Ако се включат онези, които не бяха пряко засегнати от закона, но бяха принудени да заминат със своите родители или деца, броят на изгнанниците достигна 200 души. Ако се броят и верните им слуги, отказали да ги изоставят, числото на изгнанниците става няколкостотин. На всички беше забранено дори транзитно преминаване през Турция. Те трябваше да разпродадат имуществото си в рамките на една година, в противен случай то щеше да бъде конфискувано от държавата.

Почти всички от тях живяха без гражданство и без паспорти. Без достъп до банковите си сметки и с малко или никакви налични пари, мнозина преживяха неописуеми трудности, а някои дори починаха от глад. Въпреки това, те се стараеха да живеят достойно, съхранявайки своята благородност и чест. Оставеното от тях имущество бе разпиляно и разграбено.

Така, османската династия, един от най-древните владетелски родове в историята, изчезна от политическата сцена.

През 1952 г. беше позволено на жените от династията да се завърнат в Турция, а през 1974 г. тази забрана беше отменена и за останалите членове на рода.