НЕ УСПЯХ ДА ОТКРИЯ МИСВАКА СИ

По времето на халифа хазрети Омер, мюсюлманската армия обсадила една крепост край река Дамаск. Въпреки усилията им, до обяд все още не успели да я превземат. Това разгневило хазрети Омер. Той събрал войниците и им казал:

– Крепостта все още не е превзета. Това не е възможно! Неверниците не могат да издържат толкова дълго срещу армията на исляма. Някой от нас явно е извършил грях.

Войниците се стъписали. Всички започнали да се замислят, да се покайват и да молят за прошка. В този момент при халифа дошъл един войник, който плачел.

– О, повелителю на вярващите! – казал той. – Тази нощ, когато станах за техеджуд намаз, исках да използвам мисвак, както обикновено. Но беше тъмно и не можах да го намеря. Затова извърших намазх без него. Ако някой е допуснал грешка – тя е моя.

Хазрети Омер му отвърнал:

– Продължавайте да се покайвате и да търсите прошка от Аллаху теаля!

Само час по-късно крепостта била превзета.

УВАЖЕНИЕ КЪМ СЕЙЙИДИТЕ

Докато хазрети Имам Шафи изнасял урок, няколко пъти по време на занятието ставал прав. След като това се повторило десет пъти, учениците го попитали защо го прави. Той отговорил:

– Пред вратата играе едно дете, което е от сеййидите (потомците на Пророка). Всеки път, когато се приближи до вратата и го видя, ставам от уважение. Не е достойно да стоиш седнал, когато внук на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) стои прав.