Untitled Document

ДЕЦА И МЛАДЕЖИ

За един баща е по-важно да предпази детето си от Огъня на Джехеннема (Ада), отколкото от огъня на този свят. А спасяването от ада се постига чрез обучаване на правилната вяра, изучаване на задължителните (фарз) и забранените (харам) неща, както и чрез приучаване към ибадетите и предпазване от нерелигиозни и неморални приятели.

В шести айет от сура Тахрим Аллаху теаля повелява, по смисъл: „Пазете себе си и тези, които са под ваша грижа, от Огъня!“

Родителите, които не учат децата си на вяра и Ислям, всъщност ги лишават от възможността да бъдат мюсюлмани и стават причина те да останат неверници. В Съдния ден не само децата, но и самите родители ще носят отговорност за това и ще понесат наказанието си в Джехеннема.

Всеки мюсюлманин е длъжен да научи детето си на „Аменту“ и неговото значение. Когато дете на мюсюлмански родители достигне възрастта на зрялост (булуг), то не става мюсюлманин само с изричането на „Ля иляхе илляллах, Мухаммедун Расулюллах“. Трябва също така да познава и разбира основите на вярата и Исляма.

Какво означава да се познава вярата? Да се разбират шестте основни вярвания и да може да се обяснят. Какво означава да се познава Исляма? Да се приемат всички заповеди и забрани, постановени от Аллаху теаля.

Онези, които не вярват в Исляма, се опитват да заблудят младите, като твърдят: „Религиите са измислени от хората – първо идолопоклонничество, после многобожие и накрая вяра в един бог. Религиите пречат на науката и цивилизацията.“

Те клеветят Исляма и разпространяват откровени лъжи! Опитват се да отделят научните знания и разума от Исляма, представяйки религията като нещо противоположно на разума. Искат да внушат мисълта, че „ако искаш да се развиваш в науката, трябва да изоставиш Исляма“.

Но онези, които четат и разбират илмихал (ислямското вероучение), знаят, че Ислямът не само не противоречи на науката, а дори я насърчава. Будните и образовани мюсюлмани никога няма да се подведат по тези лъжи!

Източник: „Там илмихал - Сеадет-и Ебедийе“ (Tam İlmihâl – Seâdet-i Ebediyye, стр. 579)