ТРИМАТА МЛАДЕЖИ

Хазрети Юсуф Хемедани посещавал Багдад веднъж годишно, оставайки там за цял месец, за да изнася ваз (проповеди). Един ден трима приятели решили да отидат заедно, за да го чуят. Първият си помислил: „Я, Рабби! Какво щастие, каква благодат! Един Аллахов човек е дошъл в нашия град, за да ни даде наставления и поучения. Колко големи късметлии сме!“

Вторият си казал: „Щом е дошъл, да го чуем. Дано да извлечем полза. Но нима тук няма учени хора? И нашите местни учители са достатъчни. Ще му задам един въпрос – да видим дали ще може да отговори!“

Третият си мислел: „Всички тези учени идват тук за слава и пари. Ще му задам такъв въпрос, че да не успее да отговори!“

Единият бил смирен и приел с чисто сърце. Вторият съмнявал се, а третият напълно отхвърлял всичко.

В този момент хазрети Юсуф Хемедани погледнал към тях и се обърнал към първия младеж: „О, Абдулкадир! С тази твоя почтителност ти спечели благоразположението на Аллаху теаля и Неговия Пратеник. Виждам, че ще станеш велик евлия, а в твоята епоха няма да има по-голям праведник от теб. Виждам те, седящ на кюрсия (проповедническа катедра) в Багдад, разпространявайки възвишени знания...“

После се обърнал към втория: „Въпросът, който искаш да зададеш, е следният… А отговорът е този…, но тъй като не прояви почит, животът ти ще бъде изпълнен със страдания. Ще прекараш дните си в мъка и несгоди.“

Накрая погледнал към третия младеж и казал: „Горко ти, Ибн-ус-Сакка! Въпросът, който искаш да зададеш, е този… А ето и неговият отговор. Но в теб усещам дъх на неверие! Ти ще се откажеш от вярата си. Ще станеш велик учен, но и неверник!“

Какво се случило след това?

Ибн-ус-Сакка наистина станал голям учен. Стоейки край река Тигър, той можел да докаже съществуването на Единствения Аллах с 300 довода. Но след време заминал за Константинопол, където попаднал в лоша компания. Там напуснал исляма и приел християнството. Тогава отново застанал край Тигър, но този път се опитвал да докаже с 300 довода, че Бог е трима. Гордостта, липсата на искреност и неуважението му го довели до пълно пропадане.

А Абдулкадир Гейляни (куддисе сирруху) станал венецът на всички евлии и достигнал върховете на явните и тайните знания. Така се сбъднал кераметът, изречен от хазрети Юсуф Хемедани.