ДИАЛОГ С ДЕТЕТО

По-важно е как казваме нещо, отколкото какво точно казваме. Истинският диалог е между двама души – той не се случва, ако говорите сами. Ако детето само ви слуша, без да се включва, значи усилията ви не дават резултат.

Давайте му възможност да изразява чувствата и мислите си – и не се ядосвайте, когато ви отговаря. Това е част от комуникацията. Най-добрият начин да разберем децата е като се приближим до тях с добро намерение.

Когато има спор, не се опитвайте да решите всичко наведнъж. Обсъждайте проблемите един по един – така е по-лесно и по-ефективно.

Давайте на детето си точна и разбираема информация. Не се оправдавайте с фрази като: „Няма да разбере“ или „Правя го за негово добро“. Посочването на грешките не е достатъчно, за да научите детето на правилно поведение.

Фрази като: „Измий си ръцете“, „Измий си зъбите“,  „Оправи си стаята“ са важни, но когато ги правите заедно с него и го насърчавате, ефектът е много по-голям.

Слушайте детето, без да го прекъсвате, осъждате или критикувате. Само така ще разберете какво наистина го вълнува и какви проблеми има.

След като преживее нещо неприятно, попитайте го: „Какво научи от това?“. „Какъв извод си направи?“

Помогнете му да се поучи от опита. Но в този момент не спорете, не давайте съвети. Ако е нужно, говорете с него по-късно, след като се е успокоило.

След неуспех, не казвайте: „Казах ти аз!“ Така само ще го отдалечите от себе си.

Не давайте заповеди, а молби. Покажете, че дори когато не сте съгласни, може да се говори спокойно, без крясъци и напрежение.

Когато разговаряте с детето си, гледайте го в очите – така ще разбере, че е важно за вас. Не настоявайте да приеме мнението ви, а с мек тон кажете: „Аз така мисля“ и спрете дотук.

Ако ви хареса нещо, което е направило, обяснете му защо! Вместо просто „браво“, кажете: „Много се зарадвах, че сам оправи леглото – това показва, че си отговорен.“ Така похвалата става специална и значима.

Опитайте се да споделяте интересите му – книги, списания, спорт, хобита. Истинското приятелство между родител и дете се гради чрез споделени вълнения и общи интереси.