НАШИТЕ ПРЕДЦИ СА БИЛИ ТОЛКОВА СПРАВЕДЛИВИ (1)

След като Истанбул бил превзет, османските войници поели контрола над византийските затвори. В една от най-отдалечените килии намерили трима свещеници. Завели ги при Султан Мехмед Завоевателя. Той ги попитал защо са били затворени. Свещениците отговорили:

– Ние бяхме сред най-уважаваните духовници на Византия. Предупредихме императора, че поради неговата жестокост, разврат и безчестие, краят му наближава. Заради това той се ядоса и ни хвърли в тъмницата.

Султан Мехмед им издал специален документ, с които им давал свобода да пътуват из Османската империя. Помолил ги да разгледат страната и да му споделят впечатленията си.

Свещениците първо отишли на пазар в Истанбул, рано сутринта. Когато се опитали да купят втора стока от същия търговец, от когото вече били купили нещо, той им казал:

– Вие вече ми направихте "сефте" (първата продажба за деня). Сега отидете при съседния продавач – и той има нужда от сефте.

Когато пътували из Анадола, чул се призивът за молитва – езан. Всички търговци оставили сергиите си и отишли в джамията, без дори да ги заключат. Никой не се опитвал да открадне нещо. Никой не посягал на чужда чест, живот или имущество.

Свещениците били удивени от всичко това. Посещавали различни градове, но никъде не намирали съдебни спорове. Във всеки град имало съдия – кадия, но нямало съдебни дела. Нямало кражби, убийства, измами, насилие или злоба.

След няколко месеца скитане, им съобщили, че в един град ще се проведе съдебно дело. Веднага се втурнали натам с надеждата най-сетне да открият някаква слабост или неправда в Османската държава.

Когато делото започнало, ищецът и ответникът се явили пред кадията, който заел мястото си и започнал да изслушва страните.

(Следва продължение…)