НАШИТЕ ПРЕДЦИ СА БИЛИ ТОЛКОВА СПРАВЕДЛИВИ (2)

(Продължение от вчера…)

Един от мъжете започнал да обяснява пред съдията:

– Господин съдия, купих нивата на този мой брат по вяра, на цената, която той поиска. Години наред я обработвах. Но днес, докато орях, нещо се заклещи в плуга. Изкопах го – беше гърне, пълно със злато. Реших да го върна на бившия собственик на нивата, защото смятам, че му принадлежи.

Но той отказа и каза:

– Аз ти продадох нивата с всичко, което е на нея и под нея. Както нямам право върху реколтата, която излиза от земята, така нямам право и върху онова, което се намира под нея.

Тримата свещеници наблюдавали делото с голям интерес – любопитни кой ще получи гърнето със злато.

Настоящият собственик искал да го даде на предишния, като казал:

– Ако беше знаел, че под земята има гърне със злато, никога нямаше да ми продаде нивата.

А предишният собственик отговорил:

– Всичко се случи, както разказа моят брат. Но аз продадох тази нива с всичко – както това, което е на повърхността, така и онова, което е под земята. Нямам право върху златото, както нямам право върху реколтата, която той е добивал през тези години. Ако съдбата ми беше отредила дял от това злато, щях да го намеря още тогава.

Съдията не се затруднил да реши делото, защото знаел, че единият мъж има добродетелна дъщеря, а другият – праведен син. Затова предложил:

– Нека оженим децата ви и това злато да бъде тяхната зестра и сватбен подарък.

И двамата се съгласили. Така съдията разрешил спора.

А свещениците, които наблюдавали делото с учудване, си тръгнали, напълно смаяни от справедливостта и честността на османските мюсюлмани.

(Следва продължение…)