НАШИТЕ ПРЕДЦИ СА БИЛИ ТОЛКОВА СПРАВЕДЛИВИ (3)

(Продължение от вчера…)

Свещениците продължили своето пътуване из Анадола. Един ден отново станали свидетели на съдебен процес. Кадията дал думата на ищеца, който разказал следното:

– Купих кон от един мой брат по вяра преди седмица. Грижих се добре за него, но след няколко дни конят се разболя. Възможно е да е бил болен още когато го купих, а може и да се е разболял по-късно – не знам със сигурност. Не посмях да обвиня човека, от когото го купих. Реших да се обърна към вас, за да отсъдите справедливо. Но онзи ден, когато дойдох, не ви открих – бяхте извън града. А преди да се върнете, конят умря. Затова ви моля да решите по съвест.

Кадията се замислил. От една страна – конят вече бил мъртъв, не можело да се определи със сигурност причината. От друга страна – ищецът не закъснял да подаде жалбата си, но не бил приет навреме, тъй като съдията отсъствал. Продавачът не носел вина, защото не било доказано, че е продал болен кон. Затова кадията стигнал до извода, че единствената грешка е негова – че не е бил на поста си. След като разбрал каква е била стойността на коня, той лично платил тази сума от собствения си джоб.

Византийските свещеници, които не можели дори да си представят, че съществуват такива справедливи съдии и съдилища, останали смаяни.

Казали си:

– Стига толкова обикаляне из Анадола!

Върнали се в Истанбул. Там чули, че предстои съдебно дело между султан Мехмед Завоевателя и един християнин – в присъствието на истанбулския кадия Хъзър бей.

Султанът на могъщата Османска империя – човекът, който с превземането на Истанбул сложил край на една епоха и дал начало на нова – стоял редом с християнски архитект в съда пред Хъзър бей.

Причината: султан Мехмед Хан наказал архитекта, без да мине през съд, тъй като последният не изпълнил точно задълженията си. Архитектът обаче подал оплакване до кадията Хъзър бей.

(Следва продължение…)