ОЩЕ НОВИ ВЕРСИИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО

Истинската религия на пророкa Иса (алейхисселям) била променена коварно и за кратко време от нейните врагове. Един евреин на име Пол (Павел) се престорил, че вярва в Исус и започнал да разпространява неговото учение. В действителност обаче той унищожил истинското, низпослано от Аллаху теаля Евангелие.

По-късно се появили четирима души, които написали онова, което чули от апостолите. Макар че тези книги станали известни като четирите Евангелия, и те не били пощадени от влиянието на лъжите на Павел. Апостол Варнава обаче записал вярно това, което чул и видял от пророка Иса (алейхисселям), но неговото Евангелие също било отхвърлено и заличено.

С течение на времето броят на различните Евангелия се увеличавал и на различни места се четяли различни версии. Римският император Константин Велики, който първоначално бил езичник, по-късно приел християнството. Той разширил византийския град и му дал ново име — Константинопол. През 325 г. след Хр. свикал събор в Никея с участието на 318 духовници и им наредил да съставят едно общо Евангелие. В него били вмъкнати много елементи от езичеството — религията, която самият Константин преди това изповядвал. Той приел Коледа за начало на годината и основал нова религия, наречена християнство. Оригиналната религия се наричала назарянство, а новата, променена версия — християнство.

В истинското Евангелие на пророка Иса (алейхисселям), както и в това на Варнава, ясно се казва, че Аллах е Един. Въпреки това, философската идея за Троицата, предложена от Платон, била вмъкната в първите четири изопачени Евангелия, а Константин се погрижил тя да бъде включена и в официалното ново Евангелие.

По това време духовник на име Арий заявил, че това ново Евангелие е погрешно, че Аллах е Един и че Иса (алейхисселям) не е Божий син, а Негов раб. Но духовниците не го послушали — вместо това го отлъчили от църквата. Арий избягал в Египет, където продължил да разпространява вярата в един Бог, но по-късно бил убит.

След Константин неговите наследници останали в колебание между вярата на Арий и новата християнска религия. В Константинопол били проведени втори и трети вселенски събор, четвърти в Ефес (между днешните Измир и Айдън), пети в Кадъкьой и шести отново в Константинопол. Така се появили още нови версии на Евангелието.

По-късно, през 1524 г. (931 г. по хиджра), Мартин Лутер и Калвин направили още промени. Християните, които приели тази поредна (реформирана) версия на Евангелието, станали известни като протестанти.

Така християнската религия с времето придобила вид, който противоречи както на разума, така и на истината.