КЪРМЕН БЕЗ АБДЕСТ

Язъджъоглу Мухаммед ефенди, авторът на книгата "Мухаммедийе", живял в района на Одрин и Галиполи. Той имал брат на име Ахмед Биджан, известен с превода на книгата "Енвар-ул Ашикин" от персийски.

Веднъж Ахмед Биджан изнасял проповед в една джамия. По време на проповедта му влязъл по-големият му брат, Мухаммед Язъджъоглу, и започнал да го слуша. Ахмед Биджан усетил присъствието му. След малко видял как брат му се усмихнал и напуснал джамията.

Вечерта, когато се прибрал вкъщи, Ахмед разказал на майка си за случилото се и я помолил да попита брат му защо е напуснал. Когато Мухаммед Язъджъоглу се прибрал, майка му го попитала:

– Синко, брат ти се притесни. Защо излезе от джамията, усмихвайки се? Да не е направил някаква грешка?

Мухаммед ѝ отговорил:

– Майко, не се засмях на проповедта на брат ми. Напротив, много се зарадвах! Видях как меляикетата (ангелите) бяха дошли да слушат неговата проповед. Бяха толкова много, че нямаше място в джамията — стояха един върху друг. Усмихнах се от радост. Излязох, за да направя място за тях.

Когато майката предала тези думи на Ахмед Биджан, той много се натъжил и казал:

– Мамо, щом брат ми може да вижда меляикетата, защо аз не мога? Помоли го да ти каже защо.

Тя отново попитала Мухаммед Язъджъоглу. Той отговорил:

– Майко, ако трябва да търсиш причината, тя е у теб. Ти я знаеш най-добре.

Тогава майката дълго размишлявала и накрая казала:

– Сине, когато те кърмех, винаги бях с абдест. Но с Ахмед беше различно: веднъж, докато бях започнала намаз, Ахмед заплака силно. Съседката, която беше у дома, за да го успокои, го накърми. След като приключих с молитвата, го взех от ръцете ѝ. Попитах я дали е с абдест, а тя ми отговори, че няма. Може би това е причината Ахмед да не може да вижда меляикетата.