МЮСЮЛМАНИНЪТ НЕ ВЪСТАВА

Въпрос: В книгата „Световен мир“ на Сейид Кутб е написано: „Мюсюлманите трябва да бъдат революционери. Те трябва да се вдигнат на бунт срещу несправедливото и тиранично управление.“ Това твърдение вярно ли е?

Отговор: Това твърдение не съответства на ученията на ислямските учени. Мюсюлманите не организират революции, нито предизвикват безредици и размирици. Дори срещу несправедливо управление е грях да се въстава. Да се противопоставяш на законите и заповедите на управниците не е джихад, а смут (фитна).

Сейид Кутуб, Мевдуди и тези, които са се заблудили от тях, са изпаднали в тази беда, защото са тълкували неправилно 39-и айет от сура Хадж. В този айет по смисъл се казва: „На вярващите бе дадено позволение да воюват срещу угнетителните.“ В Мека неверниците притесняваха мюсюлманите, нараняваха ги и дори ги убиваха. Въпреки това, когато мюсюлманите многократно искаха позволение да се сражават с тях, не им беше дадено. След преселението в Медина, бе низпослан този айет, с който се даде разрешение новооснованата ислямска държава да води джихад срещу угнетителите от Мека.

Този свещен айет не разрешава на мюсюлманите да се вдигат на бунт срещу несправедливо управление, а дава разрешение на ислямската държава да води джихад (борба) срещу онези угнетители, които пречат на хората да чуят исляма и да приемат вярата.

В сборника „Сиер-и Кебир“ има следните хадис-и шерифи: „Дженнета (Рай) е харам (забранен) за онзи, който въстава срещу управника.“

„Воювайте под заповедите на всеки водач – било то справедлив или тиранин!“

Джихадът, споменат в книгите, означава война срещу неверниците в други земи, а не революция срещу управляващите.

В хадис-и шериф, предаден от Бейхаки, се казва: „Ако не можете да поправите несправедливостта, бъдете търпеливи! Аллах ще я оправи.“ Този хадис-и шериф не насърчава революции и въстания, а препоръчва търпение и опит за справяне със ситуацията по законен път.

В друг хадис-и шериф, предаден от Тирмизи и Таберани, се казва: „Най-великият джихад е да кажеш истината пред несправедлив владетел.“ Ислямските учени трябва да проповядват истината по мирен начин, без да предизвикват смут (фитне). Мюсюлманите не въстават, но и не се примиряват със злото. Те търсят правата си по законен път. Подчинението на законните заповеди на правителството е ваджиб (задължение) за всеки мюсюлманин. Ако дадена заповед е в противоречие с исляма (харам), тя не се изпълнява, но не бива да се предизвиква фитне (размирици).

Споровете със злодеите и разпалването на фитне (бунтове) само вредят на мюсюлманите и водят до тяхното потискане, което е забранено в исляма.