КОЕ Е ЧИСЛОТО ПРЕДИ ЕДНО? (2)

(Продължава от вчера...)

- Не трябва ли всичко, което съществува, да заема място? — попитал атеистът.

- Това важи за създанията — отговорил хазрети Имам-и Азам Ебу Ханифе.

- Ако Творецът е във Вселената, не трябва ли да бъде видим някъде?

- Създателят не може да се сравнява със създанията. Но да попитам — виждаш ли маслото в млякото?

- Не, не се вижда.

- Щом е ясно, че в млякото има масло, как може да се отрече само защото не се вижда? Сега нека и аз ти задам въпрос: Имаш ли ум?

- Разбира се, че имам.

- Ти каза, че съществува само това, което се вижда. Можеш ли тогава да ми покажеш ума си?

Атеистът се изнервил още повече и продължил с въпросите си:

- Какво прави Той (Аллаху теаля) в този момент?

- Ти досега задаваше въпросите от трибуната. Сега, нека аз да отговоря оттам — предложил младият Нуман бин Сабит.

- Добре, вземи моето място — съгласил се атеистът.

Тогава младежът, който щял да стане известен, като Имам-и Азам (Великият имам), се качил на трибуната и казал:

- Аллаху теаля сваля от трибуната неверник като теб и възкачва вярващ в Неговото Единство като мен.

След това прочел 28-ия айет от сура Рахман, в който по смисъл се казва: „Та кои от благодеянията на вашия Господар ще отречете?“ Тълпата започнала в един глас да моли за прошка. А междувременно атеистът бил вече избягал.