ИЗХРАНВАНЕТО НА ИСТАНБУЛ В МИНАЛОТО

(Според регистър №201 в Архива на шериатските съдебни протоколи на Истанбулското мюфтийство, съдържащ ценовите наредби от 1776-1857 г.)

За да се избегнат проблемите с продоволствието на населението на Истанбул, хранителните продукти се доставяли както по суша, така и по море. По суша транспортът се извършвал с животни – предимно камили, коне, мулета и магарета.

За вноса на тези продукти търговците получавали разрешение. Пристигналите стоки били задължително предавани в централния пазар (Себзахане – Хал). Инспектори и чиновници разпределяли хранителните продукти към зеленчуковите търговци (манав).

Дори и когато местното производство не било достатъчно, в някои райони на Истанбул се произвеждали висококачествени хранителни продукти: В Канлъджа, Сютлюдже, Касъмпаша, Ортакьой и Юскюдар се произвеждало кисело мляко и сирене. В Ортакьой – артишок. В Кадъкьой, Кемер, Малтепе – зеле и краставици

Региони, от които се доставяли храни за Истанбул:

Месо: Източна Румелия, Тракия, Балканите, Централна Анадола; Зърнени култури: Тракия, Румелия, Унгария; Кафе: Египет и околностите; Маслини и зехтин: Измир, Балъкесир; Бакла, туршии, грозде: Тракия; Пъпеши, дини, пресни плодове, сушено грозде, смокини, маслини: Западна Анадола; Череши, лешници, ябълки, кестени, царевица, сушени зеленчуци, леща, грах: Черноморското крайбрежие на Анадола; Кашкавал: Текирдаг, Лимнос, Румелия; Тулум сирене: Черноморски и Средиземноморски регион, Влашко, Румелия; Твърдо сирене: Влашко, Черноморски регион, остров Евбея, Наплион; Оцет и маслини: Бурса; Подправки: Египет; Лук и чесън: Измит, Адапазаръ; Лимони: остров Кос, остров Хиос, Мерсин; Сол: Египет, Влашко, Силиври, Чекмедже, езерото Кочхисар, Егейските острови.

Източник: Списание „История и цивилизация“