ХИКМЕТ БАБА

Някога, в едно далечно село, живееше един стар дервиш на име Хикмет Баба. Той беше мъдър човек, разсъдлив и кротък. С думи топли и усмивка на лице, често казваше на хората: "И в това има мъдрост!"

Но селяните не разбираха думите му. Мнозина му се присмиваха, някои го смятаха за глуповат. Завистта и неразбирането ги накараха да замислят зло срещу него.

„Ще го поставим на изпитание,“ казаха си те. И една нощ откраднаха единствената му крава — завързаха я далеч, дълбоко в гората.

На сутринта, когато Хикмет Баба разбра какво се е случило, той не се разгневи, не се оплака. Вместо това тихо промълви: "И в това има мъдрост."

Семейството му се притесни и тръгна да търси кравата. Денят премина в лутане — по долини и поляни, сред сенките на дърветата. Най-сетне, на свечеряване, те откриха кравата вързана за едно дърво.

Хикмет Баба отново рече с усмивка: "И в това има мъдрост. Чудно е кой я върза тук."

Изтощени, те решиха да си починат на място. Скоро всички потънаха в дълбок сън под звездното небе.

На сутринта, когато тръгнаха обратно към селото, очите им видяха страшна картина: Земята бе разтърсена от земетресение. Домовете лежаха в руини, огнищата бяха угаснали, а селото — пусто и разбито.

Хората, които се бяха присмивали на Хикмет Баба, вече ги нямаше. Тогава мъдрият старец тихо проговори: "Вижте какво прави Аллаху теаля - всяко нещо е за добро. С вяра всичко се превръща в милост."

И така, думите на Хикмет Баба останаха живи — да напомнят, че дори в най-голямото нещастие се крие скрита благословия.