ЕПОХАТА НА ЗЛАТНИЯ ВЕК

Свещената ни религия – Ислямът – е предоставила на хората всичко необходимо: вяра, ибадет, морал, социални норми и правила за професионалния и обществения живот. Всички тези принципи са разкрити от Аллаху теаля, предадени от обичния ни пророк Мухаммед (алейхисселям), разказани от неговите сподвижници (Есхаб-и кирам) и разяснени от ислямските учени. Решението на всяка една трудност, с която днес човечеството се сблъсква, се съдържа именно в тези учения.

Периодът на Пейгамбера ни Мухаммед (алейхисселям) и ерата на Четиримата праведни халифи (632-661 г. сл. Хр. / 11-40 г. по хиджра) се смята за „Златния век“ на ислямските добродетели. След този период настъпват времената на Омаядите (Емевиите) и Абасидите.

Омаядите разширяват своето господство от Китай, Централна Азия и Кавказ до Индия, Близкия изток, Северна Африка и дори в Европа, включително Испания. Те управляват с прекъсвания в продължение на 800 години. Основаните от тях университети във Фес, Кордоба и Гранада разпространяват знанията и науките в Западния свят.

След Омаядите на власт идват Абасидите (750 г. сл. Хр. / 132 г. по хиджра), произхождащи от рода на чичото на Пророка – хазрети Аббас. Те преместват столицата на държавата от Дамаск в Багдад. По време на тяхното управление ислямът се разпространява от бреговете на Тихия океан до Атлантическия океан на запад, от вътрешността на Русия до Индийския океан, обхващайки три континента. Френският учен Марсел А. Боазар пише в своя труд „L’Humanisme de l’Islam“ следното: „За първи път в историята именно ислямът предостави на човека неговите социални, духовни, политически, морални и правни ценности в най-съвършения им вид, основавайки велика цивилизация и неповторима култура.“

Действително, човечеството научи ценността на човека благодарение на исляма. Тази религия не само забранява причиняването на вреда, но дори строго осъжда всяко нараняване на човешкото сърце. Ислямската държава заповядва справедливо отношение към своите немюсюлмански поданици, забранявайки всякакви форми на несправедливост и тирания. В ислямските науки тасаввувфа (мистичната дисциплина на суфизма) също цели да доведе човека до духовно съвършенство.