БРИТАНСКАТА ТАКТИКА (1)

Британският мисионер Хамфър разказва:

Когато отидох в министерството, за да получа нови задачи, секретарят ме хвана под ръка и ме отведе в една от стаите. Там видях нещо удивително: около голяма кръгла маса стояха десет души.

Единият беше облечен като османския падишах и владееше турски и английски. Вторият бе облечен като истанбулския шейх-ул-ислям, третият — като шаха на Иран, четвъртият — като везир от иранския двор, а петият — в дрехите на най-големия учен от Наджаф, когото всички шиити почитаха. Последните трима знаеха персийски и английски език.

Секретарят ми обясни: „Тези петима представляват копия на реалните личности. За да знаем как мислят техните "оригинали" в Истанбул, Иран и Наджаф, обучихме тези хора да ги имитират напълно. Когато им предаваме информацията, която постъпва при нас от различни места, те реагират така, както биха реагирали истинските им съответствия. Установихме, че 70% от техните отговори съвпадат с тези на оригиналите.“

Така чрез тези методи ние изучаваме начина на мислене на султана и на мюсюлманските учени – както сунити, така и шиити. Когато обменяме с тях мнения по политически и религиозни въпроси, търсим начини да намерим слаби места.

Например, ако знаеш откъде ще те нападне врагът, ще разположиш армията си правилно и ще се подготвиш за защита. Но ако не знаеш посоката на нападение, ще разположиш войската хаотично и ще претърпиш поражение.

По същия начин, когато знаем какви доводи използват мюсюлманите, за да защитят вярата и школите си, ние можем предварително да подготвим контра-доводи. Така подкопаваме основите на тяхната религия и убеждения.