ЗА ДА ВЪЗДЕЙСТВА ДУМАТА...

Когато бил млад, хазрети Шакик-и Белхи събрал своя група и казал на приятелите си:

„Хайде да отидем при тези огнепоклонници. Няма да рушим, няма да удряме, но нека видим що за глупци са.“

Отишли в храма им и видели красив млад мъж, който предано се кланял на огъня. Шакик си помислил: „Нека му разкажа за исляма, да не погине в този огън.“

Приближил се и казал:

— Приятелю, този огън няма да ти донесе полза. Стани мюсюлманин и се спаси!

Младежът го погледнал, вдигнал ръка и му ударил шамар. Петте му пръста се отпечатали върху лицето на Шакик. Когато приятелите му се разгневили и понечили да отвърнат, той ги спрял:

— Не го докосвайте!

— Но какво ще правим?

— Знам защо получих този шамар. Да си вървим.

И така, с болка по лицето и в сърцето, Шакик напуснал храма.

После казал на приятелите си:

— Всеки по пътя си. Аз отивам да уча и да очистя сърцето си. Разбрах, че не съм достоен.

Отишъл в едно теке и прекарал там десет, двайсет или повече години. Като хляб във фурна – изпичал се духовно. И когато бил напълно „изпечен“, се върнал.

Намерил част от старите си приятели и им казал:

— Да отидем отново в същия храм.

Влезли и този път видели възрастен човек, който се кланял на огъня. Шакик се приближил и му рекъл:

— Почтени човече, този огън няма да ти донесе полза. В отвъдния свят истинският огън изгаря дори великите. Откажи се!

— Да, прав си – отвърнал старецът. – Кажи ми думите свидетелство (келиме-и шехадет)!

Шакик му продиктувал думите, а човекът с чисто сърце приел исляма.

Тогава Шакик попитал:

— Преди 25-30 години тук видях един млад мъж. Опитах се да му разкажа за исляма, но той ми зашлеви шамар. Дали е жив?

— Аз съм този човек. Остана ли белегът?

— Не, изчезна. Но кажи ми, защо тогава не прие думите ми, а сега го направи?

— Защото тогава не живееше според това, което проповядваше. Думите ти нямаха сила…