УМРЯ ОТ ГЛАД, ОБЛЕЧЕНА В БОГАТСТВО (2)

(Продължение от вчера…)

След известно време в Йемен се случило голямо наводнение, което повалило дървета и съборило сгради. Когато водите се оттеглили, се разкрило старо гробище. В една от откритите гробници се намирало тялото на жена, заобиколено от огромно богатство. Когато прочели надписа върху надгробната плоча, разбрали, че това е гробът на жена на име Тадже – дъщеря на един от владетелите на древното царство Химярит.

Тялото на Тадже било украсено с разкошни накити: седем перлени огърлици около врата ѝ, седем златни гривни на ръцете, седем гривни с безценни камъни на глезените ѝ и пръстени с бижута на седем от нейните десет пръста. Освен това до главата ѝ имало сандък, пълен със скъпоценности, който блестял като истинско съкровище.

Интересното било какво пише на плочата до този ковчег. Там стоял следният надпис:  „Аз съм Тадже, дъщеря на владетеля. Когато страната ни бе поразена от ужасен глад, изпратих някои от хората си при Юсуф (алейхисселям), министъра на финансите на Египет, за да купят зърно. Те не се върнаха. Изпратих други с 50 килограма сребро – да купят поне малко брашно. И те не намериха. Последно изпратих хора със злато, но и те се върнаха с празни ръце. Накрая бях принудена да смеля перлите си и да ги изям. Но и това не ме спаси. Умрях от глад, облечена в богатство. Нека всеки, който чуе моята история, си вземе поука – да не се доверява на своето имущество, а да се научи на пестеливост и мъдрост. Може би има много случаи в историята, когато златото не е било полезно, но коя друга жена е умирала, носейки толкова великолепни украшения?“

Така, както богатството не е било от полза за тази жена в живота ѝ, така и парите и имуществото няма да имат никаква стойност в отвъдния свят. В един хадис-и шериф се казва: „Човек, който има дълг към някого, трябва да го изплати и да поиска прошка, преди да умре. Защото в отвъдното златото и богатството няма да имат стойност. В този ден, докато не се върне дължимото, ще се вземат от неговите добри дела (севаби), а ако няма добри дела, ще му се прехвърлят греховете на ощетения.“ (Бухари)