ИМАМ-И АЗАМ ЕБУ ХАНИФЕ

Той е основателят на Ханефитския мезхеб – един от четирите правоверни (хак) мезхеба в Исляма съгласно Ехли-суннет. Бил е абсолютен мюджтехид (учен, който самостоятелно извежда религиозни постановления). Истинското му име е Нуман.

Баща му Сабит е имал честта да се срещне с хазрети Али, от когото получил дуа (благословия) за потомството си.

Живял е между 80-150 г. по хижра (699-767 г. сл. Хр.) в Куфа и Багдад, където накрая станал шехид (мъченик).

Имам-и Азам бил удостоен да види петима от сподвижниците на Ресулюллах, сред които и Енес бин Малик. Изучавал наука от Зейд бин Али и Мухаммед Бакир, а в областта на тасаввуфа (суфизма) получил знания от Джафер Садък, достигайки високи духовни степени.

Притежавал е необятни знания във фъкха (ислямското право), а особено в къяс (аналогичното заключение) бил изключително вещ. Освен това, той се отличавал със забележителен праведност, търпение и благочестие, което се потвърждава от многобройни книги, посветени на него.

Първоначално изучавал науките по келям (ислямска теология) и дебати при Имам-и Шаби. По-късно 28 години бил ученик на Хаммад бин Еби Сюлейман, като се специализирал във фъкха.

Същевременно се борел срещу отклонените секти, които подривали ислямската вяра – водел диспути с дехри (атеисти), шиити, мутазилити и разпространявал правоверното учение на Ехли-суннет.

Той първи класифицирал ислямските науки, разделяйки ги на келям, фъкх, тефсир, хадис и др., като положил систематични правила за всяка от тях.

В джамията в Куфа на всяка негова лекция присъствали по хиляда ученици. Когато намирал отговор на даден въпрос, питал учениците си за мнение. Ако всички се съгласявали, възкликвал "Елхамдулиллах" и нареждал да бъде записано.

В Османската империя Ханефитският мезхеб се разпространил навсякъде. Днес три четвърти от мюсюлманите по света следват именно този път, а останалата една четвърт също в някаква степен приема неговите постановления.