ПРЕДАНОСТ КЪМ ПРАТЕНИКА НА АЛЛАХ

По време на битката при Ухуд настъпи хаос. Мюсюлманите един по един падаха като мъченици. В същото време в Медина се разпространи слухът, че Ресулюллах е загинал.

Хората изпаднаха в шок и смут. Сред тях беше и хазрети Сюмейра, която веднага се затича към бойното поле.

По пътя първо се натъкна на безжизненото тяло на баща си. Седна до него и прочете Фатиха. След това, без да се бави, отново хукна напред, повтаряйки единствено: „Къде е Пратеникът на Аллах?“

Докато тичаше, този път видя тялото на съпруга си. Седна, прочете му Фатиха, но отново продължи да търси Ресулюллах.

След малко срещна и тялото на брат си. На него също прочете Фатиха, след което продължи да тича разтреперана и объркана.

По пътя питаше всеки срещнат:

— Пратеникът на Аллах… Той добре ли е?

Накрая един от сподвижниците ѝ каза, че Ресулюллах е жив и в безопасност. Хазрети Сюмейра се втурна натам. Щом го видя невредим, каза с дълбока благодарност:

— О, Пратенико на Аллах! Не се натъжих, че загубих баща си, съпруга си и брат си, защото станах дъщеря на мъченик, съпруга на мъченик и сестра на мъченик. Но ако нещо се беше случило на теб, никой не би могъл да ме утеши! Слава на моя Господар, че си жив!