АРАБСКАТА ДЖАМИЯ В ИСТАНБУЛ

Арабската джамия в Истанбул е първата джамия в града, от чиито минарета се е разнесъл призивът за молитва – Езан-и Мухаммеди. Тази специална джамия е построена по време на обсадата на Истанбул от Омейядските войски, а историята ѝ е изключително интересна.

Историческата сграда се намира в квартал Галата, в истанбулската община Бейоглу. Според преданията джамията е построена от войската, водена от Меслеме бин Абдулмелик, която пристига през 715 г. с цел да завладее града. Армията, съставена от арабски военачалници и наследници на сподвижници на Пророка, обсажда Константинопол по суша и море в продължение на една година, но не успява да го превземе.

Въпреки това, Галата – която по това време е предградие на града – е завладяна, а през 717 г. е сключено споразумение с император Лъв III, според което там е изграден Арабският месджид. Именно тогава за първи път в историята призивът за молитва (езан) отеква в небето на Истанбул.

Арабската войска използва сградата за ибадет в продължение на седем години, докато не се налага да се завърне в Дамаск за потушаване на избухнал бунт. Това дава възможност на доминиканските монаси и свещеници да превърнат месджида в църква.

След завладяването на Истанбул през 1453 г., сградата отново е превърната в джамия, като са добавени михраб (молитвена ниша) и минбер (катедра за проповед). По-късно тя е реконструирана и разширена, придобивайки статут на султанска джамия.

Арабската джамия се отличава със 102-стъпаловото си минаре със заострен връх и квадратна основа, което я различава от класическия османски стил.

Покривът е дървен, украсен и поддържан от 22 дървени колони, а вътре в джамията има 8 мраморни колони, върху които е изграден бароковият балкон (махфил). 70 прозореца, разположени на три етажа, осигуряват естествена светлина. Правоъгълната форма на сградата включва сводест проход, който минава под минарето и води към двора.

Стилът на джамията отразява арабската архитектура. Нейното минаре, изградено през 716 г., напомня на Омейядската джамия в Дамаск. Освен това, в михраба на сградата има помещение за уединение (чилехане), което бележи мястото, където е положен първият камък на джамията и където е извършен първият призив за молитва в Истанбул.