КАК КЬОСЕ МИХАЛ ПРИЕ ИСЛЯМА

Сподвижниците на Осман Гази, основателя на Османската държава, му казали:

– Хане наш, Осман Гази! Благодарение на Аллаху теаля, във всички битки, които водихме, Ислямът триумфира, а неверниците бяха разгромени. Това се дължи на твоята преданост и смелост. Отсега нататък не бива да спираме – нека покорим близките земи и ги приобщим към Исляма!

Осман Гази харесал предложението им и отвърнал:

– Храбреци мои! Прави сте. Аллаху теаля ни е дарил с честта да бъдем гази (свещени воини). Да разпространяваме Неговата религия е наш дълг. Но този край има един водач – Кьосе Михал.

– Така е, хане наш...

– Тогава да го повикаме и да го поканим към Исляма и към свещените битки. Ако откаже да приеме вярата ни, първо ще превземем неговите земи...

Изпратили вест на Михал:

– Ела незабавно! Имаме добри вести и ще предприемем славен поход!

Но Михал пристигнал още преди пратеникът да стигне до него. Донесъл на Осман Гази изкусно изработени мечове и расови коне като дарове. Целунал ръка в знак на уважение и казал:

– О, водачо на газиите! Побързайте да ме направите мюсюлманин, защото видях Великият Пророк насън. Той ме призова към вярата...

След тези думи всички в залата единодушно изрекли шахадет (свидетелството за вярата): "Ешхеду ен ля иляхе илляллах, ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве ресулух!" (Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах, и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и пратеник.)

Развълнуван, Кьосе Михал повторил думите и с чисто сърце приел Исляма. Изоставил предишната си вяра и влязъл в редиците на Осман и Орхан Гази, участвайки в множество свещени битки.