ЛИЧНОСТИ, ОСТАНАЛИ ВЪЗХИТЕНИ ОТ ИСЛЯМА (2)

Сър Елиът казва: „Едно от най-красивите качества на исляма е, че той не прави разлика между местни хора и чужденци. В тази религия няма посредници между Аллаху теаля и човека – свещеници като в християнството не съществуват.

Освен това, чрез зекята (задължителна милостиня), ислямът насърчава споделянето на имуществото и се стреми да премахне разликата между бедни и богати – разлика, която често води до страдания и несправедливост. Тази велика религия е толкова ясна и разбираема, че всеки може да я разбере. Всеки, който обективно и задълбочено проучи живота на Пророка Мухаммед (алейхисселям), неизбежно започва да го уважава и обича.“

В книгата „Днешна Турция“ (La Turquie Actuelle), публикувана в Париж през 1851 г., френският държавник Хенри А. Убиджин, роден в Турен и от италиански произход, който живял дълги години в Турция, пише следното за исляма:

„Ислямът учи хората да бъдат милостиви и разумни. Бедните и гонени хора от Европа, обвинени в неверие, намериха подслон при султана и заживяха в сигурност и свобода в турския мюсюлмански свят – свобода, която не можеха да намерят в родните си страни.

Всички религиозни общности бяха третирани с еднаква справедливост и състрадание. Онези европейци, които наричат турците и мюсюлманите варвари, всъщност научиха от тях какво значи истинска справедливост и човечност.

Един автор от XVI век казва: „Странно е, но когато посетих ислямските земи, не видях нито жестокости, нито убийства в техните градове. Те уважават правата на всички хора и се грижат за бедните. Независимо дали са големи или малки, евреи, мюсюлмани или дори атеисти – всички бяха третирани с една и съща справедливост и милост.“ Аз напълно споделям това мнение.“