ПРЕНЕБРЕГВАНИ ФАРЗОВЕ
В наши дни някои от фарзовете (задължителните действия), които често биват пренебрегвани, са следните:
- Да се изучават задължителните (фарз) и забранените (харам) неща, [Който не ги знае, постоянно върши грехове.]
- Да се притежава правилна вяра, [Да се изучава Ехл-и сунитската вяра.]
- Да се приемат приятелите на Аллах за свои приятели, а враговете Му – за свои врагове.
- Да се извършва намаз и да се дава десятък (ушр).
- Да се спазва правилото за покриване на тялото (тесеттюр).
- Да се отговаря на поздрава (селям).
- Когато някой кихне и каже „Елхамдулиллях“, да му се отговори с „Йерхамукеллах“.
- Да се печели чрез позволени (халал) средства и да се консумира само халал храна.
- Да се вярва, че Аллаху теаля е осигурил препитанието (ръзк).
- Да се уповава на Аллаху теаля (тевеккюл) и да бъде доволен от Неговите блага (канаат).
- Да се благодари на Аллаху теаля за Неговите дарове. (Т.е. да се използват по начин, съответстващ на религията.)
- Да се проявява търпение към изпитанията и бедите, които идват от Аллаху теаля, (т.е. да не се изпада в бунт срещу съдбата.)
- Да се покайва за греховете (тевбе).
- Да се проявява доброта към родителите.
- Да се насърчава доброто и да се възпира злото (емри маруф, нехйи мюнкер).
- Да се избягват греховете и да се прекарва времето в поклонение (ибадет).
- Да се гледа на света с назидателен поглед, извличайки поуки.
- Да се пази езикът от непристойни думи.
- Да не се подиграваме на никого.
- Да не се гледа към забранени (харам) неща.
- Да се пазят ушите от музика (музикални инструменти).
СМЪРТТА НА ВАХИДЕДДИН ХАН
Вахидеддин Хан, най-малкият син на султан Абдулмеджид Хан, е 36-ият и последен османски султан.
Роден е на 2 февруари 1861 г. в Истанбул и управлява между 1918 и 1922 г. След премахването на султаната напуска страната. Умира в изгнание на 16 май 1926 г. в Сан Ремо, Италия.
С помощта на Ахмет Наим ефенди – президент на Сирия и зет на султан Абдулхамид II, тленните му останки са пренесени в Дамаск. Погребан е в двора на джамията Султан Селим, построена от Мимар Синан по заповед на султан Сюлейман Великолепни.